Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Ще се провали ли „Трети март“ на Румен Радев
Последвайте ни в Google News Showcase
Ходът на Делян Пеевски с фронталната атака срещу президентството най-вероятно ще сработи. Да. Доколкото допреди месец проектът, условно наричан „Трети март“, бе по-скоро оставен да събира прах на рафта, новите отворени фронтове срещу президентството не оставят място за отстъпление и затишие.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Благодарение на „страхотната“ работа в БСП на Корнелия Нинова и на явната политика на Радев да дава шанс и политически пристан на всеки, прогонен от нея, около президентството се сформира ляв червен отбор, поне трикратно превъзхождащ този, все още останал в БСП.
Кирил Добрев, Крум Зарков, Явор Гечев, Весела Лечева, Надя Младенова, Калоян Паргов, Петър Витанов и още много явни лидери на лявото, заобиколени от още толкова леви политици от предишната генерация – Станишев, Дончева, Паскалев, Йончева, Манолова, Първанов, Петков, Дъбов, Миков, Мерджанов, Найденов... Добавете към този потенциален ляв „Дрим-тийм“ и 800 000 гласа, успешно и безвъзвратно загубени за БСП от Корнелия Нинова от 2017-а насам, и заявката за първа политическа сила е готова.
Проблемите, уважаеми читатели, пред тази идилична и уж начертана картинка обаче са няколко. И според мен – сериозни до степен на непреодолимост.
Проблем първи: Неспособността на Румен Радев да гради и задържа отбор от мислещи хора.
Още от времето на първия си мандат и мистериозната скорострелна раздяла с Елена Йончева президентската администрация показа, че предпочита да козирува, вместо да мисли критично. Шумният и грозен развод с Калоян Методиев само затвърди това впечатление, а разприте в съставите на служебните правителства на Радев и начинът, по който се разви политическата кариера на най-доверения му човек – Стефан Янев, окончателно завършиха илюстрацията. От харесван и широко одобряван служебен премиер Янев се превърна в президентски дисидент, получил доволни дози разграничение и критики от страна на Радевата чета и сринал се до извънпарламентарна партия с едноцифрена подкрепа.
Тази слабост в някаква степен е идентифицирана и срещу нея се работи, предвид факта, че след служебното правителство „Донев“ и премиерът му, и бившите министри Явор Гечев, Крум Зарков и сие станаха част от президентския екип като ресорни съветници.
Но слабостта си остава и на средата на втория си мандат Румен Радев изглежда като човек, който се е скарал и разделил с много повече леви политици, отколкото е успял да привлече на своя страна. И това не остава незабелязано нито от другите леви политици, нито от избирателите им.
Проблем втори: Смъртта на „традиционното“ ляво. Лявото на постсъветския вот, на обичащите не непременно комунизма, а просто младостта си носталгици изчезна безвъзвратно като трабантите и вартбурзите. Все по-малкото доживотно лоялни към партията си романтици вече нямат никакво електорално значение, а изчезващите редици на червените бабички отдавна не са основен изборен таргет на червените мобифони.
Крахът на съветския и постсъветския руски политически морал, доколкото такъв някога е съществувал, съчетан с избуяващия в първите години на прехода тук, и до днес в авторитарна Русия дивашки кроникапитализъм, окончателно унищожи сладникавата митология за силната държава и справедливото преразпределение на благата.
Традиционните леви болезнено осъзнаха, че някои са били по-равни и брутално са ограбили и младините, и старините им. Ограбили са и изкараното в силните години, и спестеното за черни дни. И то неколкократно. Рационални мотиви да се гласува за носителите на „онези“ ценности и „онези“ времена отдавна не съществуват и изчезването от картата на социалистическите партии в повечето държави в Централна и Източна Европа ясно го доказва.
Което обаче, макар и радостно за всеки десен човек като мен, води левите до трети проблем: Невъзможността за „ново“ ляво в общества като нашето. Новото ляво е woke прогресивизъм, антихуманен зеленизъм и алармизъм, тотална данъчна репресия и стремеж към пълно изземане на капиталите от успешните хора в полза на държавата – идеи, абсолютно несъвместими с културата и традициите на хората по нашите географски ширини. Които вече са яли хурката на комунизма, социализма, плановата икономика и липсата на частна инициатива, свобода и личен успех. И на които няма как да обясниш нито гейпривилегиите, нито трансактивистите, нито джендърапологетите.
Не съществува начин, по който да обясниш на привърженик на социалистите от град Гоце Делчев (БСП има кмет там за осми пореден мандат) как на 15-годишния му син е забранено да пуши, да пие алкохол, да кара кола, да излиза след 22 часа без придружител и да отиде сам до съседна Гърция. Но в същото време му е разрешено да реши, че от днес вече е жена, след което да отиде и да си отстрани хирургически половите органи и да започне хормонална терапия, с която да напълни тялото си с женски полови хормони. Което негово желание, в случай че бъде препятствано от родителите му, може да ги вкара в затвора и да им коства родителските права.
Та партията около Румен Радев (няма как да е НА Румен Радев, докато е действащ президент) изглежда напълно готова – и като лидери, и като опитни апаратчици, и като електорат.
Но подобен проект, уважаеми читатели, поне според мен нито е по силите на Радев и хората около него, нито има устойчиво политическо бъдеще извън плоските заигравки с русофилията, световните конспирации и антиевропейските настроения, къркорещи в средите на доста скромна група маргинални избиратели с още по-скромен интелектуален потенциал.
И съдбата на Стефан-Яневия „Български възход“ е очевидното потвърждение.
И все пак нова партия, условно наричана „Трети март“, по-скоро ще има. И ако е много добре презентирана и структурирана (нещо, към което оставам все така скептичен), подобна партия има реален шанс да „счупи“ статичната и повтаряща се социология, окончателно да прибере остатъците от протестен антистатукво вот на ПП и сериозно да размести пластовете в политиката, връщайки я към времената на двуполюсните сблъсъци „ГЕРБ и сие срещу лявото“ – 2009, 2013, 2017.
Лош сценарий ли е това? По-скоро не. Ще се случи ли? Отново по-скоро не.
Защото и причината за евентуално възникване, и тази за евентуален провал в зародиш е една и съща. И се казва Румен Радев. И съпругата му Десислава, разбира се.
